пари хотър
когато преди около 6-7 години избухна потърманията, аз със сигурност бях една от тримата души в света, които така и не се поведоха по общата истерия, и нито четох книжките, нито пък гледах филмите. има такава тенденция около мен, че някои неща ги случвам в по-късен период от живота си, ама, какво да се прави. 
така или иначе, не бях чела нито една от книжките на дж.роулинг. в крайна сметка, години по-късно, обаче, изгледах всичките филми, излезли до този момент по въпроса - имам и такъв навик, да си спретваме кино-маратони, когато обикновено дърпаме всичките налични серии на някоя холивудска многология, и си ги гледаме като епизоди венецуелски сапунен сериал наведнъж. та, по време на един такъв филмов уикенд изгледахме накуп всичките серии на хари потър, и, признавам си, бях доста очарована. обичам фентъзи, наистина. а и ме кефи идеята за магьосник-тийнеъджър, който на моменти, е имал същите проблеми като мен на неговата възраст. е, не всички, защото към момента тъмните сили, чудовищата и кофти копелетата - лоши магьосници ги побеждавам с една кихавица, нали, въпреки, че все още имам проблеми с оная отвратителна японка и детето-призрак от `the grudge`, но се надявам, че и тая битка ще бъде спечелена скоро. (ако е имало филм, който някога и по някакъв начин да ме изкоркал ама наистина нечовешки и да ми докара едномесечни кошмари, то това беше точно този, заклевам се!)
та, мисълта ми беше, филмчетата за хари потър определено ми харесаха! а тези дни наваксах и пропуска с книгите - бедър лейт ден невър, дет` се вика, но, в продължение на около 3 дни хванах и изчетох всички книги от поредицата, и, не мога да си изкривя душата, ама страшно, страшно много ми харесаха!!! до степен, че да искам да изгледам наново и филмите, което ще направя в най-скоро време.
но, за пореден път се убедих… ами, колко по пълнокръвни са книгите. някак си, във филма по никакъв начин не могат да бъдат показани всички нюанси от даден епизод в книгата… заради това, може би, книгите са по-пълноценната храна за въображението за мен. почти винаги, когато гледам екранизацията по книга, която ми е харесала - ами, нещата не ми носят точно същото внушение както книгата, и обикновено, леко се разочанровам от филма. така беше и с `интервю с вампир`, който дори и да си остава сред най-любимите ми филми, все пак, по никакъв начин не може да се сравни с книгата - някак си, в произведението на райс имаше съвсем осезателна чувственост, а почти нищичко от този еротизъм не се усети на екрана. но, от друга страна, приятно ми е да гледам филми по книги, защото някак си, по-детайлно допълвам прдставите си за даден герой или епизод. хм. кадри… и думи - две неща, които, по някакъв начин, са доста здраво свързани с мен самата, като се замисля. колкото и смешно да звучи, но си имам любими характери - независимо дали литературни или филмови, от които по някакъв начин се възхищавам, уча се дори, или пък порсто съм приела като талисман против кофти настроение.
та такива ми ти работи относно хари потър, книгите и филмовите им интерпретации.