fate
какво правиш, когато ти дойде до ръба? кое е това, което те спира да прекрачиш отвъд границата на лудостта, когато виждаш, че неистовите ти усилия не дават и бегъл намек за положителен резултат? чувстваш ли се като безсилна пешка, когато съдбата с един замах раздруши това, на което си се надявал и градил, сякаш само за да види как посърваш? и не ти ли се струва като цинична подигравка лафът `мисли положително`, когато почти не ти е останало нещо, за което да се хванеш стабилно? чувствал ли си се на ръба на отчаянието, когато единственото, което искаш от много, много дълго време, е просто малко комфорт!?!