организираният хаос…

леко ми писна от офертите на джон смит джуниър за изгодни кредити, евтина виагра и он-лайн казина, затова се местя на местенце, където, вярвам, ще имам по-сериозни оръжия за борба с гаднитемръсниспамъри, но няма да закривам този блог.

новото място, на което можеш да ме намериш е тук. все още не съм оправила къщата така, както ми се иска, но предстои.  пък да се надяваме, че John Smith Jr. няма да ме намери там.

е, беше ми приятно, и до нови срещи!

… спокойно мога да кажа, че вече съм освободена по взаимно съгласие от същия този проект, заради който преди четири месеца подскачах от радост, че ще работя. разделихме се без лоши чувства, като и трябва да бъде, оправихме документите бързо и безпроблемно, а аз се чувствам странно облекчена. (Read on …)

принципно, харесвам господари на ефира - най-малкото, заради злорадото удоволствие, което ми доставят, когато видя някой от така наречените си колеги, които претендират за висшата еманация на професионализма, да се дънят със страшна сила и нечовешка мощ. ами, какво да направя, както се казваше в тъпата реклама на спрайт, `аз обичам чуждото нещастие`. а и се кефя на разследващите репортажи, които правят - в смисъл, че много са малко медиите, да не кажа - никакви ги няма, които прямо куме в очи казват някакви истини, коитос мърдят до възбог, та се не траят.

но, въпреки искрените ми симпатии към предаването и екипа, има нещо, което не мога да понасям по никакъв начин. както и друг път съм казвала, не мога да понасям, когато медиите прекаляват в стремежа си да търсят някакви евтини сензации в името на това да си вдигнат рейтинга или да си продат поредния брой. и без друго българския журналист не се радва на особена почит сред електората, така че когато видя или прочета нещо, което МЕН ме изправя на нокти и ме кара да псувам люто, ако и да съм от другата страна на бариерата - значи, наистина става въпрос за голямо говно, с извинение.

това, с коеот ме ядосаха господарите на ефира, беше поредния златен скункс, който връчиха. и то не на кой да е, а на иван гарелов. и то не заради какво да е, а защото, видите ли вие, били смъкнали вот на доверие от екран. материала на приятно ми е мавриков, на когото също симпатизирам, определено беше груб и агресивен, когато връчваше статуетката на гарелов. честно казано, ако аз бях на мястото на гарелов, нямаше да реагирам така меко, като ми връчват някаква анти-награда, за ради която аз дори не съм виновна, а сигурно и репортера, и оператора щяха да си отнесат по някой и друг добре насочен кик йоп-чаги. в края на краищата, стана ми страхонтно неприятно заради иван гарелов. в края на краищата, това е един от най-добрите български журналисти, мамка му, човек, на когото съм се възхищавала, и който, ако трябва да си мерим жунралистическите пишки (образно казано), стои класи и класи отгоре върху недоебани, на моменти, репортерчета. като мавриков, в случая, който, явно повярвал си, че след като е пипознат като… хм, разследващ журналист, определено може да си позволи нагло отношение към всеки, едва ли не. дразнещо е. най-малкото заради това, че гарелов, какъвто и да е бил, все пак е жива легенда в журналистиката, и, смея да твърдя, защитил малко повече морални и граждански позиции от ред други колеги - най-малкото, заради достатъчния си житейски опит. каквото и да говори историческото минало. и казано честно, реакцията му наистина беше сравнително мека - в края на краищата, какво той е виновен, че са спрели предаването? а и в края на краищата, смятам, за професионалист от ранга на гарелов… да води тв-игра… ми някак си, аз не бих преглътнала такова връщане в първи клас. но, както и да е.

това, което ме ядоса, бешев тазвечершното предаване на господарите. оказа се, че гарелов е изпратил писмо, в което уведомява предаването, че ще изисдква обещетение за нанесени нематериални вреди заради излъчения репортаж. нещо, което и аз бих направила, честно казано. но, видите ли вие, господарите на ефира обърнаха всичко на майтап и груба ирония, нагло намеквайки, че цялата реакция на гарелов е само заради парите. което ме вбесява, честно казано, защото ако и мен ме снимат, след като изрично съм казала, че НЕ ЩА, и не само това, ами и излъчат заснетия с мен материал, при положение, че съм казала, ЧЕ НЕ ИСКАМ ТОВА ДА СТАВА… ами, ще съдя медията до дупка, честно казано. не съм сигурна, но мисля, че имаше някакъв закон по въпроса, според който можеш да забраниш да те снимат и да те пулбликуват, а ако въпеки това медията поеме риска, можеш да ги съдиш. браво на гарелов, ако го направи.

и, още нещо. истината е, че не ми дреме особено заради нечии наранени чувства или нещо подобно. просто искрено се дразня, когато дадени хора си провярват прекалено много и започнат да си въобразяват, че са недосегаеми и всичко им е позволено. дразни ме, някак си. просто, трябва да има някаква етика. и наистина новини, и то-базирани на 300 пъти проверени и реални факти, а не изсмукани от пръстите сензации, с които разни чекиджии си продават бройчетата.

просто, не мисля, че журналистиката трябва да отговаря на някакви низки идеи.

и май заради това…все още си търся работа.

ама майната му.

имам си тайфа любими филмови и литературни герои, на които много се радвам. на някои от тях невероятно се кефя, защото по някакъв начин съм разпознала себе си или съм научила нещо важно. други от тях са просто готини… хм, хора, животни, същества, образи, които ми създават настроение. както ще забележиш, колекцията е доста еклектична и далеч не изискана, но пък, кой е казал, че трябва да си вадим заключенията за живота, вселената и всичко останало, базирайки се само върху някакви софистицирани тенденции в киното или литературата? (баси, виждаш ли какви засукани думички ползвам, а? :lol:) както и да е. ще те запозная с моите хора, и ще ти кажа защо те са важни за мен. (Read on …)

когато преди около 6-7 години избухна потърманията, аз със сигурност бях една от тримата души в света, които така и не се поведоха по общата истерия, и нито четох книжките, нито пък гледах филмите. има такава тенденция около мен, че някои неща ги случвам в по-късен период от живота си, ама, какво да се прави. така или иначе, не бях чела нито една от книжките на дж.роулинг. в крайна сметка, години по-късно, обаче, изгледах всичките филми, излезли до този момент по въпроса - имам и такъв навик, да си спретваме кино-маратони, когато обикновено дърпаме всичките налични серии на някоя холивудска многология, и си ги гледаме като епизоди венецуелски сапунен сериал наведнъж.  та, по време на един такъв филмов уикенд изгледахме накуп всичките серии на хари потър, и, признавам си, бях доста очарована. обичам фентъзи, наистина. а и ме кефи идеята за магьосник-тийнеъджър, който на моменти, е имал същите проблеми като мен на неговата възраст. е, не всички, защото към момента тъмните сили, чудовищата и кофти копелетата - лоши магьосници ги побеждавам с една кихавица, нали, въпреки, че все още имам проблеми с оная отвратителна японка и детето-призрак от `the grudge`, но се надявам, че и тая битка ще бъде спечелена скоро. (ако е имало филм, който някога и по някакъв начин да ме изкоркал ама наистина нечовешки и да ми докара едномесечни кошмари, то това беше точно този, заклевам се!)

та, мисълта ми беше, филмчетата за хари потър определено ми харесаха! а тези дни наваксах и пропуска с книгите - бедър лейт ден невър, дет` се вика, но, в продължение на около 3 дни хванах и изчетох всички книги от поредицата, и, не мога да си изкривя душата, ама страшно, страшно много ми харесаха!!! до степен, че да искам да изгледам наново и филмите, което ще направя в най-скоро време.

но, за пореден път се убедих… ами, колко по пълнокръвни са книгите. някак си, във филма по никакъв начин не могат да бъдат показани всички нюанси от даден епизод в книгата… заради това, може би, книгите са по-пълноценната храна за въображението за мен. почти винаги, когато гледам екранизацията по книга, която ми е харесала - ами, нещата не ми носят точно същото внушение както книгата, и обикновено, леко се разочанровам от филма. така беше и с `интервю с вампир`, който дори и да си остава сред най-любимите ми филми, все пак, по никакъв начин не може да се сравни с книгата - някак си, в произведението на райс имаше съвсем осезателна чувственост, а почти нищичко от този еротизъм не се усети на екрана. но, от друга страна, приятно ми е да гледам филми по книги, защото някак си, по-детайлно допълвам прдставите си за даден герой или епизод. хм. кадри… и думи - две неща, които, по някакъв начин, са доста здраво свързани с мен самата, като се замисля. колкото и смешно да звучи, но си имам любими характери - независимо дали литературни или филмови, от които по някакъв начин се възхищавам, уча се дори, или пък порсто съм приела като талисман против кофти настроение.

та такива ми ти работи относно хари потър, книгите и филмовите им интерпретации.

забелязала съм, че фразата `I’ve a bad feeling about this! ` май е най-употребявания лаф в почти всички серии на `междузвездни войни` - във всеки произволно избран епизод на многологията лафчето е употребено средно от два до шест пъти. ми супер, кво!

p.s. някой ден мисля да опитам така наречменото `механично писане` - съсредоточаваш се, поемаш си дълбоко дъх, и просто пишеш, без въобще да се замисляш какво точно пишеш, а просто механично. резултатите понякога са много фънки, честно!

(Read on …)