организираният хаос…

…ми е днес, и ми иде да се завия през глава, и да спя поне 48 часа, ама съм седнала пред пс-то, и ъплоудвам ли ъплоудвам файлове, докато малката гад се е свила на стола точно зад гърба ми и ми топли дупето. ще ми се да кажа, че част от нещата, които съм си запланувала да станат през тая година, ще станат, стига да си седна на задното и да работя по проекта - скоро ще стане една година, откакто се пише, и ако се прескочи дедлайн срока, дето съм си го поставила, ще си изям същата тази анатомична подробност, върху която седя. трябва да стане. няма начин. просто - трябва.

ще ми се да кажа, и че има някакво развитие в професионално отношение, ама няма да го направя. дето се вика, подходих с ентусиазъм и хъс и към тази си работа, и към педишната, а то - какво стана, та не вечерахме, дет` се вика. сега просто ще си трая, и ще видя как ще се развиват нещата, пък, след месец и кусур ще видим как ще се чувствам. пък - дано - и този казус е сред нещата, които има да се случат през тази година.

почти не усетих как януари ми се изсипа през пръстите. това е добре. в известна степен, иска ми се времето да минава по-бързо, но от друга страна - какво то е писано, това ще се случи. мактуб!