:-*
just think what u wish 4. древна мъдрост, и име на любима песен на любима група. не бих могла да бъда по-съгласна - не винаги желанията са в съвършен синхрон с това, което сме си намечтали в дълбоките кътчета на душата, там, където можем да бъдем искрени със самите себе си и няма място за лъжа. но човекът е странно животно-има нужда да желае, има нужда да притежава, да изпитва, да храни емоционалността, психиката, чувствата, ума си… а колко по-симплисити биха могли да стоят нещата според древнокитайската поговорка, според която (ще перефразирам) `най-щастлив е онзи, който няма никакви очаквания` или нещо подобно. вярно е, мамка му. безкрайно вярно. след като не си мечтал за нищо, след като не си градил планове, след като не си очаквал, стискал палци, тревожно взрян някъде в мрака дали това, което толкова искаш, ще стане, как ще бъдеш наранен? как би могло да ти липсва това, което въобще не си опознал по никакъв начин? как да страдаш за нещо, след като незнаеш какво е то? наистина, лесно звучи да живееш без мечти и надежди. всъщност, не е вярно, защото ако наистина имаше такива хора, то те със сигурност щяха да са направени от камък и дърво, с леки декорации от лед от айсберг, извлечен от най-най-ледовитите части на антарктика, напълно безчувствени машини.
но искрено завиждам на онези, които по-леко приемат временните неуспехи и поражения в живота си. които са склонни да махнат с ръка пред неприятностите, да си изтръскат косата от праха от току-що падналата тухла-четворка върху главата им и да продължат спокойно напред, с онзи изискан непукизъм, който иде от осъзнаването, че следващия път `ще стане`. да. познавам такива хора, и искрено им завиждам понякога заради онова неосъзнато умение да се пускат по течението, и много дзен да приемат всичко това, което им се случва, без излишни драми и трагедии.
за мое огромно съжаление, аз не съм такава. опитвам се да го прикривам, но - ей на, признавам си съвмес искрено - дълбоко преживявам всеки неуспех. свикнала съм да драскам със зъби и нокти за всичко онова, което наистина желая, правейки точно това, което е необходимо, за да постигна целта си… не ми се навлиза в подробности, криво ми е, че много мои усилия просто не дадоха очаквания резултат, ама нали по-горе се разбрахме за очакванията и надеждите? от последните събития, завихрили се с нечовешка мощ около мен, мога да си извадя само няколко извода, които да превърна в принцит, който наивната ми, идеалистки настроена и прекалено роматнична личност на моменти да вземе, че да спазва:
- не слагай тигана, преди да си хванала рибата
- не отивай където и да е с голямата кошница очаквания
- и най-важното - никога, по никакъв повод и пред никого не говори за нещата, които най-много желаеш и за които най-те боли, преди да са станали - че иначе, тъпанари и завистливи хора - бол по този свят.