англия не ни ще. ГОЛЯМ ПРАЗ!
горда англия не щяла била български и румънски емигранти, щото, видите ли вие, най-много болни от спин имало било сред гражданите на тези две държави.
тъпо, нагло и високомерно.
ако имах начин, ей са щях да се телепортирам в хайд парк, да се кача на щайгата, и с щръкнал към небесата чадър да им изнеса аз една реч на англичаните някои неща за живота, вселената и всичко останало. аз пък не ги ща заради високомерието и наглостта им да си въобразяват че те са центъра, около който земята се върти. заради определени икономически и социални фактори това може и да е така до известна степен, но заради тъпи изцепки като многоуважавания професор ричард лин, който преди няколко месеца скандализира света с нелепите си, и откровено неверни рисърч акции за коефициента на интелигентност на българите, аз започвам сериозно да се съмнявам, че британската общност може да ме накара по някакъв начин да искам да стана част от нея. пък и определено не се виждам като емигрант в държава, в която трябва 15 години да си скъсвам дъ то от бачкане, за да докажа, че бих била лоялен поданик на кралицата, докато търкам пода в някоя пицария за скромната сума от 700 лири стерлинги (за сравнение, тази заплата, според британските стандарти, е нещо от сорта на 80 кинта у нас, с които емигранта трябва да си плаща квартирата, храната, и т.н.), да се унижавам, забравяйки че имам две, примерно, висши образования, които в момента не ми вършат работа, щото първо трябда да докажа, че няма да взривя британската икономика, ако поискам работа, отговаряща на квалификациите ми. незнам. тъпо ми се струва държава с отвратително лоша кухня, глупави учени, и дечица, които не могат да покажат къде се намира собствената им държава на глобуса да предявава претенции и да сипе обиди, които се базират на непроверени факти, върху държава, която има лошия късмет да е бедния, ама най-беден роднина на европа.


ей тоя пич внезапно ми напомни на нещо, което имах като дете и много обичах, защото изглеждаше по точно този сладурест начин. навсякъде носех играчката със себе си, и си лях внушила, че това е нещо като мой талисман - просто, тази кукличка ме зареждаше с някакво невероятно настроение и ме караше да се усмихвам всеки път, когато я погледнех. някъде, обаче, я загубих, и честно казано, страдах много - не, че съм вещоман, но наистина се почувствах, сакаш съм загубила много ценен енергиен изгочник. глупости, ама им се връзваш…
няма нужда да обяснявам кой е това - таз определено е асцедента в зодиакалното ми алтер-его, когато съм в настроение…